Какво е да си ром учител в България?
Децата не са страшни, единствено чакат да повярваш в тях. Прозрението е на младият преподавател Росен Богомилов, за който споделя в една от своите истории Миролюба Бенатова. Учител от ромски генезис, огромна необичайност за специалността. Преподава история в 106-то учебно заведение в София. В учебното заведение учат деца от същото малцинство. Училището не е първият избор на Росен. Кандидатства на близо 20 места. Не го одобряват с един и същи претекст – етническият генезис. В 106-то му дават късмет. Веднага се влюбва в децата и страстта не го напуща и до през днешния ден. Казва, че през днешния ден, четири години по-късно, му оферират работа на по-добри места, дори в считани за елитни учебни заведения. Любовта към тези деца го задържа. Росен образова роми или роми. Децата са относително надалеч от визията за роми. Добре облечени и приказват български без постоянно осмивания цигански акцент. Мнозинството са грамотни. Четат и пишат. Е, триумфът като цяло не е ослепителен, само че тези деца не престават да учат и да си проправят път за едно по-сносно бъдеще. Това желае и Росен Богомилов. Да повярват, че могат да бъдат равни и да се опитат в действителност да се конкурират.
В часовете по история Росен им приказва за независимост, само че и за правила. Води ги на часове отвън учебно заведение, посещават музеи. Казва, че може да провежда превозването им настрана, само че съзнателно ги води с публичния превоз, с трамвай. Иска да не се усещат разнообразни, да повярват, че са като другите. Бори се със страховете на родителите, които затварят децата си в своята общественост. Това простичко се назовава интеграция. Нещо, което е непостижимо за страната към този момент три десетилетия. На Росен Богомилов му се получава. Той ограмотява и интегрира. Някой ще каже тъй като е ром. Сигурно е преимущество, само че значимо е желанието.
Този млад преподавател, едвам почнал кариерата си към този момент има идея. За разлика от прекалено много други. Работи безшумно, с неизменност и обич за триумфа на тази идея. Не постанова кресливо позициите си, не храни его, не се оправдава. Просто работи и резултатът се вижда. Често описвам на моите възпитаници, че единствения късмет за разрешаване на етническия проблем е просветителната интеграция. Ето го образецът. Росен Богомилов в 106-то учебно заведение. Като си помисля какъв брой стратегии изписахме за интеграция. А тя не са прави с стратегии, а от хора. Като ромът от Койнаре, извървял пътя до университета с цел да може да образова и възпитава. И да дава шанса и самочувствието, че всички са равни.
Автор: Иво Райнов, учител
Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
